Ужас! Моята стая съвсем не е същата…
Ураган е преминал и след туй се е скрил.
Със краката нагоре обърнаха къщата
мойта внучка Тамара, моят внук Самуил.
Ей, вземи се в ръце, мое старо момиче.
Подмладяваме бавно… Вдетинени почти.
Ти не вярваш, но аз все така те обичам.
А дали ме обичаш още все така ти?
Кукла Барби и памперс върху лаптопа.
Върху принтера – гащички… На леглото – сандал.
Сякаш спряло е времето… И стоим с теб на STOP –а.
И последна отсрочка Бог ни е дал.
Ето вече заспаха… Невинни… Прекрасни…
Тишина… Угаси тази лампа… Ела…
Да събудим отново заспалите страсти
в тези наши до болка познати тела.
А когато изчезнем… Когато ни няма…
Боже мой, те дали ще ни помнят… Не знам.
Плаха, плаха надеждица… Самоизмама…
И все тъй ще треперим за тях… Но от Там.
18 юли 2007г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар