Ген

Невероятно... Малкият мъж...
Станал внезапно голям изведнъж.

Мрачен... Сериозен... Вечно зает
не със уроци, а със таблет.

В левия джоб - смартфон- комбинат...
Музика... Песни от целия свят...

Колко е мъничък всъщност... Обаче
никога не съм го видял да плаче.

Вчера случайно забрави смартфона...
Нали съм му дядо... Важна персона.

Зевзек любопитен... Не спазващ закона...
Взех го и хоп! В забранената зона!

Колко се смях... Но и как се уплаших...
Всичко в смартфона му отараших...

В смисъл: прочетох... Не, че го трих...
Всичките тайни най-подло разкрих...

Тайни сърдечни... Тайни съдбовни...
Тайни на деветгодишен любовник!

Невероятно... Какви есемеси!
„Много ми липсваш... Пиши ми къде си...“

Емотикон със целувка въздушна:
„Кога ще те видя? Кога ще те гушна?“

Съученички!.. Нахални такива...
Той се предава без съпротива.

Снимки направил на няколко елфи...
А със една ми се хилят във селфи.

Едно време казвахме: „Вече ерген“...
Страшен красавец... Нали е мой ген!

Как го обичам! Малкият мъж!
Нещо залитнах... Здраво ме дръж...

Не ме изпускай точно сега
мили живот мой, дори на шега!

Да преживея... не ти ли е жал...
всичко, което съм изтървал.

3 април 2015г.

Страх ме е...

Моята малка госпожица...
Няма лъжа и измама!
Ужас... Съвсем неусетно
вече е истинска дама.

Вчера разказвах й приказки...
Днес ми разказва под клетва
разните свои секрети...
Пита ме и ме съветва.

Хубава... Смешна... И важна...
Неотразима дългучка.
Пълна взаимна агресия.
А пък сме дядо и внучка.

Няма си гадже, обаче...
Не бърза... Или закъснява...
„ Много са... Тъпи са... Никой...“
Да... никой не я заслужава.

А във колежа е първа...
По всичко само шестици...
Страх ме... Може да тръгне
с другите прелетни птици.

Ясно е... Обща истерия...
„ Там ще се реализирам...“
Тука е мрак и мизерия.
Всичко това го разбирам.

Ах, моя бедна Българийо...
Как можа... Чак ми се плаче...
Мойта обречена внучка...
Твойто поредно сираче...

Още е тук... И е малка...
Иска във мен да се гушне...
С цяла глава по-висока,
а във ухото ми шушне:

„ Искаш ли с мен да те взема...
Страх ме е в тези чужбини...“
Господи... Хич не се стискай...
Дай ми петнайсет години...

Стигат ми... да я дочакам.
Тук ще е всичко готово...
Тихо... Спокойно... Богато...
И ще се върне отново.

Моята малка госпожица...
Трябва... Разбирам... Не мога...
Моята малка България...
Мойта голяма тревога!

7 – 7.45 ч. сутр.
5 април 2015

Самота

на Чавдар

Ах, тези мигове прекрасни...
Часът – за мене отреден...
В нощта, която бавно гасне
и пали идващия ден.

Сред стари файлове... Изгубен...
Забравил кой съм... И къде...
И мразещ.. Глупав... Умен... Влюбен...
И скрит зад плътното перде...

Компютърът... Една кутия...
Безмълвна... Скучна... Кратък клик!
И светва! И каква магия!
Какъв невероятен миг!

Ей, ти... Отсреща... Анонимен...
Самотник като мен... И гол...
Здравей... Не искам твойто име...
Професия... Народност... Пол...

Достатъчно ми е, че в този
нощденен, крехък, кратък час
стоиш – усмихнат и сериозен
пред мен във профил и анфас...

Аз не те виждам, но усещам,
че също си безкрайно сам.
Здравей! Каква случайна среща...
И дай ми... Искай! Ще ти дам!

Човек? Човечка?.. Миг... Изчезваш...
Сред милиардния безброй...
Завинаги! В онази бездна...
В божествения звезден рой...

И утрото... Гърми трамваят...
И джиесемът пак звъни...
Изключ... Не бива да узнаят...
Delete... И всичко премахни...

Но знай... Помни... Не си самичък...
Макар и със изтичащ срок.
И утре пак... За миг... Привличане...
И репетиция за Бог...

7-8 април 2015г.

Тих стих

Малък бях... Смаза ме тази лъжа...
Сякаш сърцето ми вмиг възмъжа.

Сякаш събуди в мен детския звяр
този горчив непосилен товар.

Питах се... Плаках... Защо? За какво?
И се превърнах във зло същество.

Клетва си дадох пред черната пръст...
Мъртвият мой призовава за мъст!

Хвърлен е жребият! Негов съм... Син...
Ще ги издиря един по един.

Като на филм... И ще ги излежа!
За да изтрия таз гадна лъжа!

Ала лъжата сама се разкри...
И се разкая... Заплака дори...

Жалка...Посипва се с пепел и прах.
Моли за милост... Затънала в грях.

Има ли смисъл... Обърнах ѝ гръб.
Око за око ли ... Или зъб за зъб...

Може би сбърках... Не отмъстих...
Просто простих й с този тих стих.

11 април 2015г.

Невъзможно...

Невъзможно… Наивно… Жестоко…
Слава богу, все пак не личи –
гледам тебе и всичко наоколо
със шестнайсетгодишни очи.

Сякаш почвам съвсем отначало...
Каква пролетна резеда!
Ах, проклетото огледало...
И противната ми брада.

Под прикритие... За удобство...
Нека лъже така... По-добре!
Това сладко и младо робство
никой няма да подозре.

Мойта тайна и мойта победа!
И така до последния час.
Адски стар светът да ме гледа,
адски млад да го гледам аз.

Мой живот! Мое крайно начало.
И начален мой край... Стар и нов...
Мое счупено огледало!
Моя първопоследна любов!

Сватба

Не остарявай, любов, във телата ни стари и зимни.
Никакви траурни речи… Нито тържествени химни.
Няма дори кръстопът… Няма какво да решаваш.
Рано е още да спреш… Късно е да се прощаваш.

Не остарявай, любов… И не очаквай награда.
Беше… Не ще се повтори… Гола, нахална и млада…
Ето, стоиш на перона… На предпоследната гара…
Ти ли си всъщност… Не вярвам… Мъдра, прилична и стара…

Не остарявай, любов… Но остаряваш… Прекрасно…
Точно такава те искам… Въпреки, че е опасно.
Кой в тази сватбена рокля глупаво те е облякъл.
Гонг … И започва отново онзи завършил спектакъл.

Ах, остарявай, любов… Тъй си ми някак по-скъпа…
Слънчева четка те драсна … Лунна вода те окъпа…
Всичките сметки платила – неумолима и строга…
Как да те спра… Ето тръгваш… Да се омъжиш за Бога…


29.12.2011.

Нещо като завещание

В най-последният… Във онзи… Във очаквания ден.
Само ти… От всички хора… Само ти да си до мен.

Знам,че е егоистично… Знам… И въпреки това.
Само тебе да усещат морните ми сетива.

Страшничко е… И нелепо… Неизбежно е… Нали…
Затова да се подготвим… И по-малко да боли.

Сърдиш се сега… Разбирам… Глупости ти пиша… Знам...
Джиесемът ми ще бъде постоянно включен Там.

Само номерът не зная. Ще го пратя с есемес.
И ще си говорим дълго… Както си говорим днес.

Може би е забранено… Но ще ти разказвам аз…
Ще ти стане интересно… Точно в уговорен час.

А пък ти ще ми докладваш… Кой с кого къде е бил.
Как омъжвате Тамарка… Как изглежда Самуил.

Вероятно Там ще бъда много хубав… Много млад.
Само, че едно ме плаши… Да не съм извън обхват.