Добро утро, все пак да ти кажа,
моя кратка надежда… Последна.
Плахо слънце отсреща погледна
с поглед още замрежен и влажен.
Има смисъл, нали? Да живея…
Тишина… И започва след малко
ах, поредния ден на Недялко –
със поредната луда идея…
Вече нямаме време да губим…
Съблечи се… Сънлива… Сърдита…
Ето… конят потропва с копита…
И е хубаво… пак да се любим…
Като пръв път… До край… Без остатък…
Изтощени от страст и целувки.
И да тръгнем със свойте обувки
към небесния път… и оттатък.
