Момичето, което беше мое,
от днеска не е мое, боже мой.
Обърна се и тръгна… На завоя.
И продължи… До другия завой.
Аз я създадох… Сам… Душа и тяло…
Очи… Ръце… Усмивки… И сълзи.
От шепичка… От нищо… От начало…
Отиде си… И студ по мен пълзи.
На другия завой – внезапно спира…
Едно момче… Каквото бях преди.
Страхотен пич… В очите й се взира…
Ще я зомбира, ще я победи.
И тя ще тръгне с него… Сомнамбулно.
Наивна я създадох… Как можах.
Обръща се. Намига присмехулно.
Дете, което не изпитва страх…
И аз стоя… И гледам… Няма начин.
Природата… Разбирам. Вдявам. Знам.
И мамка му… Защо ли ми се плаче?
И край…И няма друга да създам.
