Приказка за момичето и звяра

То върви през гората…
По следа непозната.
Под луната… Луната!
Остър рог във нощта.
Тъжен мирис на мухъл…
Сънен крясък на бухал.
Вятър зъл е издухал
всички мъртви листа.

То е вече без сила…
Като филм. Като трилър.
Вълк – безмилостен килър
се промъква отзад..
Със дебела тояга
я очаква на прага
и една баба Яга
в своя черен палат.

Една малка принцеса…
Ах, джуджетата где са?
Дъжд на плътна завеса…
И една светлинка.
Посред мрака… Пролука…
Приближава… Мъждука…
Ето, тя ще почука
с отмаляла ръка.

Кой е там… Кой я чака?
За кого посред мрака
тя върви… Не заплака…
Не се спря ни веднъж.
Изподрана… И гола…
Ето: тайна парола…
И стои на престола
дявол в образ на мъж.

Туй е сън… събуди се!
Наркотик… Опомни се.
Не отивай… Върни се
Той е толкова стар!
В тази тайна бърлога
не, не влизай за бога.
Ето, виж двата рога
на зловещия звяр.

Но защо го целуна
право в злата муцуна.
Звънна някаква струна…
Припев нежен и нов.
Като в приказка стара.
бълват облаци пара…
Ах, изчезнал е звяра
разтопен от любов.

Малка моя… Не бива.
Не плачи… Той отива
във една по-щастлива,
по-прекрасна страна.
Но и там… Той сънува…
как без него тъгува
и в съня го целува
една малка жена…

.

.

Посетители на сайта: