Мигът

Напред е мрак... Назад е път,
обрасъл със треви...
Благословен да е мигът,
във който се яви...

Гори отново пак свещта...
Внезапна светлинка.
Ах, бенката ти във нощта
е моята стрелка.

Тя - разкодираният код
на гладката ти плът -
примамлива като живот
и бяла като смърт.

Вървя по старите следи…
Кога съм се родил?
Ах, миг по-късно, миг преди -
не бих те аз открил.

Преди последната тръба.
Не бързах... Закъснях...
Ти – моя същност... И съдба...
Единствен ти мой грях...

Усмихвай се... Напред е път...
Ще спра... А ти върви...
Благословен да е мигът
във който се яви...