Във болката. Във самотата.
В пронизващата тишина.
Там някъде – на край земята
те чака твоята жена.
И ти очакваш... Само Нея.
Коя е... Но не знаеш ти.
Въображение... Идея...
Без точно име... И черти.
Тя също те въобразява.
Изплаква те... И неведнъж.
Когато тъжно се отдава
в прегръдките на своя мъж.
Във болката... Във самотата...
И ежедневно... Мълчешком...
Къде е тя? На край земята...
Или във твоя собствен дом.
Няма коментари:
Публикуване на коментар