И все пак...

Вървим... През временния свят.
И от кога... Не помня вече.
Началото е тъй далече.
А няма връщане назад.

А няма връщане назад...
Дори да спрем...Да се обърнем.
Недей.... Не можем да се върнем...
В тоз илюзорен кръговрат.

Там, сред настръхналия град...
Със любовта си незаконна...
Объркана... Демисезонна...
Но няма връщане назад.

Любов – най-нежният преврат.
Каприз... Случайност... Авантюра...
Най-сладостната диктатура.
Но няма връщане назад.

Но няма връщане назад
там в двора на онази църква...
Заспало времето похърква.
А бях нахален... Див... И млад...

Но няма връщане назад...
И няма смисъл да го има.
Завършва есен... Почва зима...
Последен леден маскарад.

И все пак... Все пак... На инат.
На пук на времето... Нарочно!
Макар да е еднопосочно
и няма връщане назад...

18 юли 2006г.