Не остарявай, любов, във телата ни стари и зимни.
Никакви траурни речи… Нито тържествени химни.
Няма дори кръстопът… Няма какво да решаваш.
Рано е още да спреш… Късно е да се прощаваш.
Не остарявай, любов… И не очаквай награда.
Беше… Не ще се повтори… Гола, нахална и млада…
Ето, стоиш на перона… На предпоследната гара…
Ти ли си всъщност… Не вярвам… Мъдра, прилична и стара…
Не остарявай, любов… Но остаряваш… Прекрасно…
Точно такава те искам… Въпреки, че е опасно.
Кой в тази сватбена рокля глупаво те е облякъл.
Гонг … И започва отново онзи завършил спектакъл.
Ах, остарявай, любов… Тъй си ми някак по-скъпа…
Слънчева четка те драсна … Лунна вода те окъпа…
Всичките сметки платила – неумолима и строга…
Как да те спра… Ето тръгваш… Да се омъжиш за Бога…
29.12.2011.
Няма коментари:
Публикуване на коментар