Невъзможно...

Невъзможно… Наивно… Жестоко…
Слава богу, все пак не личи –
гледам тебе и всичко наоколо
със шестнайсетгодишни очи.

Сякаш почвам съвсем отначало...
Каква пролетна резеда!
Ах, проклетото огледало...
И противната ми брада.

Под прикритие... За удобство...
Нека лъже така... По-добре!
Това сладко и младо робство
никой няма да подозре.

Мойта тайна и мойта победа!
И така до последния час.
Адски стар светът да ме гледа,
адски млад да го гледам аз.

Мой живот! Мое крайно начало.
И начален мой край... Стар и нов...
Мое счупено огледало!
Моя първопоследна любов!