Тих стих

Малък бях... Смаза ме тази лъжа...
Сякаш сърцето ми вмиг възмъжа.

Сякаш събуди в мен детския звяр
този горчив непосилен товар.

Питах се... Плаках... Защо? За какво?
И се превърнах във зло същество.

Клетва си дадох пред черната пръст...
Мъртвият мой призовава за мъст!

Хвърлен е жребият! Негов съм... Син...
Ще ги издиря един по един.

Като на филм... И ще ги излежа!
За да изтрия таз гадна лъжа!

Ала лъжата сама се разкри...
И се разкая... Заплака дори...

Жалка...Посипва се с пепел и прах.
Моли за милост... Затънала в грях.

Има ли смисъл... Обърнах ѝ гръб.
Око за око ли ... Или зъб за зъб...

Може би сбърках... Не отмъстих...
Просто простих й с този тих стих.

11 април 2015г.