Самота

на Чавдар

Ах, тези мигове прекрасни...
Часът – за мене отреден...
В нощта, която бавно гасне
и пали идващия ден.

Сред стари файлове... Изгубен...
Забравил кой съм... И къде...
И мразещ.. Глупав... Умен... Влюбен...
И скрит зад плътното перде...

Компютърът... Една кутия...
Безмълвна... Скучна... Кратък клик!
И светва! И каква магия!
Какъв невероятен миг!

Ей, ти... Отсреща... Анонимен...
Самотник като мен... И гол...
Здравей... Не искам твойто име...
Професия... Народност... Пол...

Достатъчно ми е, че в този
нощденен, крехък, кратък час
стоиш – усмихнат и сериозен
пред мен във профил и анфас...

Аз не те виждам, но усещам,
че също си безкрайно сам.
Здравей! Каква случайна среща...
И дай ми... Искай! Ще ти дам!

Човек? Човечка?.. Миг... Изчезваш...
Сред милиардния безброй...
Завинаги! В онази бездна...
В божествения звезден рой...

И утрото... Гърми трамваят...
И джиесемът пак звъни...
Изключ... Не бива да узнаят...
Delete... И всичко премахни...

Но знай... Помни... Не си самичък...
Макар и със изтичащ срок.
И утре пак... За миг... Привличане...
И репетиция за Бог...

7-8 април 2015г.