Малкият мъж

Малкият Мъж не си дава колата.
Я си я пипнал – налита на бой.
Всичките спазваме тук правилата.
Влиза в колата единствено той.

Тръгва със нея из нашето дворче.
Гази чемшира и всичко наред.
Има охрана… Тарзанчо и Горчо –
Лаят със него отзад и отпред.

Малкият Мъж… Моят внук… Моят двойник.
Само че баровец… Само че лорд…
Страшен сладур… Но и страшен разбойник.
Мъж като мъж… Недостъпен и горд.

Не подозираше… … Пръст на съдбата.
Просто случайност… Или каприз…
Малкият Мъж си отстъпи колата!
Не може да бъде!.. На малката Мис.

Как да я кара… Тя няма идея.…
Тиха, изящна… С тъжни очи.
Малкият Мъж твърдо седна до нея.
Хвана волана… Върти… И мълчи…

Ето ги… Някак събрали се двамата…
Тясно е там… Но какво от това.
Строго мълчат кавалерът и дамата.
Мрачно сериозни… Глава до глава.

Мъничък мой… Знам, че още не знаеш…
Тези най-първи любовни стрели.
Вечна игра… Вече ти я играеш…
Колко е сладко… И колко боли…

Никога може би няма да бъдеш
толкова предан… И толкова чист…
Боже, върни ми прекрасния гъдел
на Малкият Мъж и на малката Мис.