Оня вятър

Колкото и да се репчиш,
колкото и да отричаш –
хващам се на бас със теб, че
всъщност още ме обичаш.

Неудобно е, признавам –
същото да си призная.
Сто години от тогава…
И не му се вижда края.

Неизменните симптоми…
Оня вятър пак подухна
във омръзналия дом и
във цвъртящата ни кухня.

И във спалнята проникна…
И чаршафите разроши…
Ние ли сме… Как да свикна…
Стари. Нервни. Болни. Лоши.

Ние ли сме… Да? Зависи.
Може би пък е обратно….
Ние ли сме… Ти си… Ти си…
Същата… Невероятно.

Колкото и да се репчиш…
Колкото и да отричам -
хващам се на бас със теб, че
всъщност още те обичам.

И комшиите го знаят.
И хайлайфът го раздрънка.
Двете внучета играят
с двете кучета навънка.

Ах, каква прекрасна врява!
Вятърът… Онази стая…
Сто години от тогава…
И не му се вижда края