Скача сърцето от бодване сладостно -
от минзухарено никнене...
Колко е странно... И колко е радостно,
че появи се отникъде.
Вечно засмяна... Ужасно инатеста.
Неотразимо чаровна.
Дипломатична и адвокатеста.
Мъркаща и гальовна.
Аз ли съм малкия? ти ли си малката? -
питам се хиляди пъти...
Аз съм Недялко! - викам в слушалката
щом като чуя гласа ти...
Нека топуркат край мене годините...
Като отвързано стадо...
Ти си причината на причините
никога да не съм дядо.
Мога и сам да си тикам каручката...
Капнаха вече конете ми.
Ти си ми гаджето!.. Ти си ми внучката!..
Дамата на сърцето ми!
14 юли 2002 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар