Тишина

Ах, бурята ще отгърми...
Ще дойде време благодатно...
Но няма връщане обратно.
Защото вече сме сами.

Защото вече сме сами...
И слънцето над нас... Проклето!
Заби в корема на небето
последни огнени ками.

Я, виж, коминът пак дими...
И тишината ни обгръща.
Да влезем в старата си къща,
защото вече сме сами.

През тридесет и пет земи...
През тридесет и пет години...
Да спрем сега... Да си починем...
Защото вече сме сами...

Защото вече сме сами
далеч от суета и слава.
Почакай... Колко ни остава?
Как тихо пясъкът шуми...

Защото вече сме сами...
Ти ще развържеш мойте върви!
Спокойно, за да тръгна първи -
тъй както Бог го науми.

Нали челото ми изми?
За път... Изстиващите устни...
Нима не искаш да ме пуснеш,
защото вече сме сами?

18 юли 2002 г