Ген

Невероятно... Малкият мъж...
Станал внезапно голям изведнъж.

Мрачен... Сериозен... Вечно зает
не със уроци, а със таблет.

В левия джоб - смартфон- комбинат...
Музика... Песни от целия свят...

Колко е мъничък всъщност... Обаче
никога не съм го видял да плаче.

Вчера случайно забрави смартфона...
Нали съм му дядо... Важна персона.

Зевзек любопитен... Не спазващ закона...
Взех го и хоп! В забранената зона!

Колко се смях... Но и как се уплаших...
Всичко в смартфона му отараших...

В смисъл: прочетох... Не, че го трих...
Всичките тайни най-подло разкрих...

Тайни сърдечни... Тайни съдбовни...
Тайни на деветгодишен любовник!

Невероятно... Какви есемеси!
„Много ми липсваш... Пиши ми къде си...“

Емотикон със целувка въздушна:
„Кога ще те видя? Кога ще те гушна?“

Съученички!.. Нахални такива...
Той се предава без съпротива.

Снимки направил на няколко елфи...
А със една ми се хилят във селфи.

Едно време казвахме: „Вече ерген“...
Страшен красавец... Нали е мой ген!

Как го обичам! Малкият мъж!
Нещо залитнах... Здраво ме дръж...

Не ме изпускай точно сега
мили живот мой, дори на шега!

Да преживея... не ти ли е жал...
всичко, което съм изтървал.

3 април 2015г.