Ах, гората… Гората…
Непозната… В позлата…
Нежни съчки в краката…
Ранна зимна трева.
Две следи автобусни.
Две усмихнати устни -
боровинкови, вкусни.
Клаксон… Път след това…
Там далече… далече…
Беше… няма го вече.
Проумей го, човече!
Не е както преди…
Пак ли влизаш в гората?
Тъжна… тъмна… позната…
И вървиш по следата
на онези следи.
Но побързай тогава!
Много малко остава.
Боровинки… забрава…
Само днес… само днес…
Клаксон… Крясък на сврака…
Автобусът те чака
да потегли във мрака
към небесния лес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар